История на училището

История

История на училището

Образователното дело в нашия град има дълбоки възрожденски корени. Според някои автори школският звънец прозвучава далеч преди 1826 година, за което съществуват и писмени доказателства. Мечтата на джумалии да „въздигнат” едно училище по новите наредби се осъществява през 1863 година благодарение на обединението на цялото гражданско общество, за което свидетелства възпоменателният надпис на фасадата на сградата: „Въздигнато с честолюбивото иждивение на Ески Джумайските граждани и посветено в памет на Светите Седмочисленици, български просветители.” За впечатлението, което създава тази сграда, Ф. Каниц пише: „До моста на Дервент, който води в югоизточната българска част, от града се издига новото училище, което говори за развития стремеж за образование у жителите българи. Построено в европейски стил, това е най-представителната сграда в града. Малката българска община притежава още две други училища. Нейната заможност личи и от черквата, която се нарежда между най-красивите в страната.” Усилията на Българската община са насочени основно към просветата и културното развитие на младото поколение.

Най-ранните документирани сведения за началото на просветното движение откриваме в Кондиката на общината, в която е записано името на даскал Радил през 1826 година. Икономическото възмогване както на гражданите, така и на общината спомага за изграждането на класно училище през 1846 година. Въвежда се и новата взаимоучителна метода на преподаване. В града през 1852 година действат две училища. Учителите, които оставят траен отпечатък в просветното и културното развитие на града през 50-те и 60-те години на ХІХ век, са Спиридон П. Грамадов и Янко Диветаков. По тяхна инициатива през 1859 година в града за първи път се чества празникът на създателите на славянската писменост светите братя Кирил и Методий. От края на петдесетте години на ХІХ век в града е открито и девическо училище.

Израз на нарасналото национално самочувствие на християните в града, както и техния стремеж за най-добро образование на децата им, е решението на Ескиджумайската градска община да издигне ново училище, което се свързва с нуждата от нов главен учител, и в града пристига Петко Р. Славейков през 1863 година. За своите впечатления от града и жителите му той публикува следната дописка във вестник „Гайда” „Прави се едно училище в името на Светите Седмочисленици, здание, каквото сега-засега в сичката България второ нема.”. През 1868 година по решение на гражданското общество всички общински доходи се обединяват в една обща училищна каса. Развитието на просветното дело в града през Възраждането е свързано с имената на редица други учители. В девическото училище учителства Елена Илиева, Анастасия Паскалева, участничка в националноосвободителното движение, Ана Предич и Мария Каснакова – името й се свързва и с инициативата за събиране помощи за жертвите при потушаването на Априлското въстание.

Своя диря оставят Сава Катрафилов, Георги Живков, Стефан с Христо Самсарови и Михаил Радославов, които участват и в освободителните борби за освобождение на България.

След Освобождението /1878г./ класното училище е било само за момчета до 1882 година, а на следващата 1883 година е станало смесено за момчета и момичета. Бурният икономически подем в края на ХІХ и началото на ХХ век изисква грамотни хора, затова в протокола на общината от 15.04.1905 година е взето решение за откриването на гимназиален клас. Главни учители на класното училище са били Иван Стоянов, Борис Петров, Йовчо Бурджов, Петър Шишманов и Никола Герасимов. През 1923/1924 година прогимназията се отделя от гимназията. За директор на гимназията бил Никола Герасимов, а на прогимназията – Иван Халаджов. По стародавна традиция в града свидетелствата на завършилите се раздават на Петровден и се прави отчет на стореното през учебната година.

Строежът на училищната сграда продължава седем години и на 01.10.1931 година тържествено е приета новопостроената прогимназия и в нея започват учебни занятия. В центъра на града се издига хубава със своята архитектура и оформление сграда. От учебната 1962/1963 година училището се нарича Първо основно училище „Христо Ботев”, което име училището носи и днес. От всичко гореизложено се вижда, че Първо основно училище „Христо Ботев” е наследник на Ески-Джумайското класно училище, чието начало, според архивните документи, се отнася към 1846 година. През 1996 година тържествено бе отбелязана 150-годишнината на първото светско училище, а през 2006 година І ОУ „Христо Ботев” и І СОУ „Свети Седмочисленици” честваха 160-годишен юбилей като наследници на първото светско училище в града.